Ръчен автентичен авторски хляб!

Кога хлябът е отрова ?

Въпреки, че вече не едно поколение пее заслужени дитирамби за хляба, трябва да се знае и за опасностите, които той може да е за здравето. В някои случаи хлябът може да се окаже неполезен и даже изключително вреден.

Франзелата – враг на мъжете

Учените от Харвардския университет, пише списание „Annals of internal Medicine”, открили, че такива хранителни продукти, като белия хляб (и други изделия от пшенично брашно), червено месо (говеждо, овче), млечни продукти с висока масленост, способстват развитието на диабет при мъжете в зряла възраст.

Сред мъжете преминали 40 години, предпочитащи подобна „диета”, броят на болните от диабет ІІ-ри тип е с 60% повече от средностатистическата норма. А при съпътстващо затлъстяване рискът от развитие на диабета нараства 10 пъти.

Затова на мъжете в „солидна възраст” се препоръчва да ядат ръжен хляб от грубо смелено брашно с добавки на цели зърна, риба и птиче месо, а така също зеленчуци и плодове.

Хлебно” късогледство

В днешни дни от късогледство (миопия) страдат около 30% от населението на европейските страни. Резултатите от изследванията, проведени от учени на Сиднейския университет и университета в щата Колорадо, позволили да се предположи, че за развитието на късогледството може да бъде винен хлябът. Те смятат, че прекалената употреба на хляб през детството е много по-опасна, от четенето от близко разстояние, при лошо осветление или гледане на телевизор и компютърни игри. Работата е там, че в хляба се съдържат много въглеводороди, които значително повишават нивото на инсулина в кръвта, което на свой ред води до снижава – нето на количеството на инсулиноподбният хормон – 3, вследствие на което се нарушава нормалното развитие на очната ябълка – тя много се разтяга.

Лещата „неможе” да фокусира светлината върху зеницата, фокусната точка се намира пред нея и това се нарича късогледство.

В потвърждение на този извод се предлагат данни, че честотата на развитие на миопия при болните от захарен диабет втори тип и болни от затлъстяване е съществено по-висока, а нали тези две заболявания са свързани с повишеното ниво на инсулина в кръвта.

В състава на пшеницата, ръжта, ечемика и овеса, а от там естествено и в хляба влиза особен вид белтък – глутен, за разлагането на който в организма трябва да се изработва определен фермент. Ако такъв отсъства – възниква заболяване на тънките черва, известно като непоносимост към житен белтък, или целиакия (от гръцката koiliakos – чревен). В трудовете на основоположника на руската педиатрия Нил Фьодорович Филатов още през 1896 година, подобно състояние било наречено „хроничен чревен катар”.

Целиакията всъщност е генетично заболяване, но може да се появи при всяка възраст, макар, че най-често първите му симптоми се появяват след въвеждането в храната на бебето продукти съдържащи глутен

(каши от грис или овесени ядки, детски смеси в които влиза пшенично брашно и т.п.). За да се прояви активно целиакията е нужно съчетание на три фактора: наследственост, постъпване на глутена с храната и пусков механизэм (това може да бъде емоционален стрес, вирусно заболяване, оперативна намеса и др.).

Белтъкът в пшеничните – глутен (по-точно, основната му съставка е глиадин), попадайки в стомашно чревният тракт, предизвиква атрофия в слизестата обвивка на тънките черва и власинките с които са застлани от вътре червата и многократно увеличава повърхността усвояваща всички компоненти на храната. В резултат се развива синдром на слаба абсорбация (нарушение на всмукването), изменя се състава на нормалната микрофлора на долните отдели на тънките и дебелото черва, развиват се алергични реакции, хиповитаминози, автоимунни заболявания, нарушава се функционирането на нервната система.

Проявите на целиакията и усложненията им са много разнообразни – затова тази болест често наричат „великият мим”. Основни симптоми на заболяването са болки в корема, разстройство или упорит запек, ти – кове за повръщане, увеличаване закръглеността на корема, изоставане в ръст и тегло, болки в костите, само – произволни счупвания, агресивно поведение, затвореност, депресивни състояния, изоставане на психическото развитие, кожни сърбежи, алергични поражения по кожата и дихателните органи, чести вирусни заболявания, анемии, носови и други кръвотечения, много рядко – затлъстяване.

Все пак на практика няма нито един симптом, който да се среща при всички болни от целиакия, а има симптоми, които се проявяват в различна степен и съществено затрудняват диагностиката на това заболява – не. При неразпозната целиакия в организма, дълго подлагащ се на интоксикацията на глиадина, се разви – ват такива тежки имунни заболявания и нарушения, като инсулозависим захарен диабет, задържане на психическото развитие, хроничен хепатит, ревматоиден артрит, тиреоидит, недостатъчност при надбъбречните жлези, стоматити, язви по червата, подувания в устната кухина и стомашно чревният тракт, безплодие и гинекологични заболявания, кардиомиопатия, епилепсия и шизофрения, на 78% се повишава опасността от рак на устната кухина, червата и хранопровода. Възрастният човек или детето дълго време може да се леку – ват при гастроентеролог, палмолог, алерголог, ендокринолог, имунолог, кардиолог и други специалисти, не подозирайки, че причината за всичките му недъзи се крие в непоносимостта към лиадина.

По наличните към днешен ден данни, разпространеността на целиакия по света е средно 0,5 – 1%. Крайно рядко тя се появява в Африка, Япония и Китай, което е свързано с по-другите традиции на хранене –

в тези страни употребата на пшеница, ръж, овес, ечемик и продукти от тях е доста незначителна.

Основата за лечение на болните от целиакия днес е строга пожизнена диета изключваща глутена.

От храната напълно се изключват продукти съдържащи глутен: бял и черен хляб, кифли, пирожки, сухари, макаронени изделия, сладкарски изделия (торти, пасти, бисквити, сладки, вафли и т.н.) каши от пшеница, ръж, ечемик и овес (в това число грис, ечемик или пшеница смелени като грис за каши, популярната в Русия каша „Херкулес”), панирани ястия, блюда и ястия с хлебни хапки или трохи, а така също всякакви продукти в които в качеството на сгъстител или е част от рецептата пшенично или ръжено брашно (готовите кюфтета, колбаси, кренвирши, месни и рибни консерви, соеви продукти, майонеза, кетчуп, сосове, оцет, сухи супи за бързо приготвяне, кубчета бульон, бира, квас, водка, малцов екстрат, разтворимо кафе, какао на прах, млечни кремове, бонбони, сладолед). Освен това, глутен съдържат някои козметични средства (в това число кремове, някои видове зъбна паста и червилата), а така също лепилото по пощенските марки и пликове.

Разрешават се оризово, от елда или царевица брашна и грисове.

Възможно е приготвянето на сладкарски изделия – торти, пасти, бисквити и курабии от соево и оризово брашно, картофено и царевично нишесте. Препоръчва се употребата на безглутеинови продукти, специално предназначени за болни от целиакия. На етикетите на такива продукти е изобразен възприет по целия свят символ – зачеркнат клас.

Трябва да се помни, че даже 100 гр. пшенично брашно предизвиква в болния от целиакия атрофия на лигавицата на тънките черва, а възстановяването продължава не по-малко от половин година от началото на строго съблюдавана диета.

Ако не се съблюдава диета, въпреки, че се наблюдава мнимо подобрение за продължително време, пораженията в червата прогресират, в процеса се въвличат и други органи и системи, и по-нататък се развиват гореизброените заболявания и нарушения. Риска от развитие на тези заболявания съществено намалява

след 5 годишна строга безглутенова диета.  

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg