Ръчен автентичен авторски хляб!

Черен или бял ?

Черен хляб се изпича от ръжено брашно. Хляб от пълнозърнесто ръжено брашно по-често се из- ползва в диетичното хранене при затлъстяване, захарен диабет. Той нормализира на тънките и дебелите черва, помага при спазматични колики със склонност към запек, прекратява кървенето. Отдавна ръженият хляб препоръчват при кървене, малокръвие, а така също и като средство против депресия.

Историческа справка

Родина на ръжта са – предпланините на Кавказ, Малка и Средна Азия. Малко е известно, че от – начало ръжта е била плевелно растение между зимните пшеница и ечемик. Обаче с „придвижва- нето” на пшеницата към север, по- непретенциозната и издържлива полска плевелна ръж изтласк - вала пшеницата от посевите и постепенно сама станала културно растение. Началото на отглеж - дането на ръж отнасят към І –ІІ хилядолетие преди н.е. (в басейните на Днепър, Днестър, Ока, на територията на днешните Швейцария, Унгария,Дания). Първи споменавания за посеви от ръж в Русия се намират в летописи от ХІ – ХІІ век.

Ръженото зърно съдържа 11% белтъчини, около 67% въглеводороди, 2% мазнини, а така също витамини от група В, витамин Е, ферменти, пепелни и други вещества. Ръженият хляб е по-ниско калоричен от белия (100 гр. ръжен хляб от пълнозърнесто брашно дават 190 ккал., 100 гр. пшеничен хляб от фино брашно -233 ккал.).

В него се съдържат малко въглеводороди – всичко 40 – 43% (но малко и растителен белтък 5,6%), и повече хранителни влакна и полизахариди, благодарение на което той усилва перисталтиката на стомашно-чревния тракт, способства за извеждането от организма на канцерогенни и други вредни продукти от храносмилането. Ръжта и ръженото брашно, в сравнение с пшеницата и пшеничното брашно, съдържат малко повече такива важни елементи, като калций и желязо.

Ръжения хляб често е кисел (повишена киселинност) и може да предизвика изгаряния и въз- паления на стомашно- чревния тракт. Не трябва да го употребяват хора с повишена киселинност на стомашния сок, но при гастрити с понижена киселинност той, напротив, е много полезен. За изпичане на бял хляб използват брашно от пшеница. „ Всички вътрешности укрепва, и силите телесни утвърждава”, - така се говори за пшеницата в руски лечебник от ХVІІ век.

Днес има известни повече от 20 сорта диворастящи и културни вида пшеница. Пшеницата била известна в страните от Предна Азия (на териториите на днешните Турция, Ирак,Сирия, Иран и Туркмения) 6 – 7 хил.год. преди н.е., в Гърция и България – 5 – 6 хил.год. преди н.е.,в Египет – повече от 4 хил.год. преди н.е.. В Китай пшеница са започнали да отглеждат преди 5 хил. години. 

В пшеничното зърно има много белтъчини (от 10 – 12 до 20 – 25% в селектираните сортове,до 25 – 30% при диворастящите видове), въглеводороди (60 – 64%), 2% мазнини, витамини от група В, ферменти, минерални вещества и др. Пшеницата има общоукрепващо, противовъзпалително, съдоразширяващо действие.

В пшеничният хляб се съдържат 8,6% растителен белтък. Съдържанието на въглеводородите е по-високо, отколкото в ръжения – 42-52%. Белият хляб е повече порест и с по-малка плътност – той се усвоява по-лесно от ръжения. Затова при язва на стомаха и дванадесетопръстника препоръчват да се употребява именно пшеничен хляб, защото той не предизвиква увеличаване на сокоотделянето в стомаха. И още, американски специалисти са намерили в пшеницата особени вещества - ортофеиоли, неутрализиращи свободните радикали. Благодарение на тази особеност пшеничният хляб намалява риска от развитие на диабет и сърдечно съдови заболявания. Трябва да се отбележи, че тези полезни вещества се съхраняват само в хляба, приготвен от цели (надробени, начукани) пшенични зърна.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg